За втори път днес прибягвам към помощта на този блог! Явно имам нужда да излея безмилостно шлаката някъде, където не е задължително приятелите ми да ме слушат! А да четат винаги могат да не ме!
Обвинен пристрастно в самосъжалително словоблудство, аз се замислих върху нещата от живота и разбрах истината в песента на Червената шапчица "...сълзите си събирам в капачка ..." Не че плача - отдавна не съм го правил, но си спомням, че беше хубаво, очистващо - ами се почувствах достатъчно незначителен, за да събера не сълзите си, а целия си иначе дебел задник в капачка. Мога да направя кариера в цирка...като мъжът каучук...в представлението на клоуните!
Лесно се чисти рядкото щастие, една вода да му хвърлиш и готово ; да те споходи щастието, когато е рядко, в смисъл не толкова често срещано, е късмет - все едно да те нацвъка чайка на плажа. Тогава защо щастието да срещнеш любимия човек е толкова рядко, че си е късмет, ако не се насереш сам?
"Тогава защо щастието да срещнеш любимия човек е толкова рядко, че си е късмет, ако не се насереш сам?"
ОтговорИзтриванеДа, да, помня как по "мое" време често изразяваше съжаление за ненамирането на идеалната жена... И все пак, въпреки думите ти, тогава си мислех, че те е нацвъкало т'ва птиче, както ти говореше, но уви - пак съм била в неведение...
Анонимната Сибила