Малодушието на овчера

Селскостопанския аспект на обичта ме вълнува изключително много - имам представа защо, но не мога да разбера сам себе си - за какво ми се прищява да разритам сламата с крак, като знам, че отдолу ще открия поредното животинско или мое лайно?
Съществува пропорционална зависимост между самосъхранителното желание да не правиш нещо и извратеното любопитство да скочиш в септичната яма на своя живот. Вероятно воден от слабата воля, която ме владее понастоящем, съм склонен да сваля гарда и да се хвърля с лястовича грация или по-скоро с носорожа стъпка в лайната.

Ако бях овчар и имах право да избирам коя овца е най-хубава, щях да се затрудня. Една овца има хубаво руно, друга - нежни копита, трета - блее прекрасно, четвърта - се старае да не ми сере в шапката, като си я забравя на полето...И въобще едно невъобразимо множество от характеристики на една овца се събират в няколко такива, че не е възможно да събереш всичко в едно само глуповато създание. Но, да кажем, социалните предразсъдъци, наложени от домашното семейно право,Министерството на земеделието, българските съдилища и Европейския съд за правата на овците кажат, че трябва да избираш и да си признателен на задължението да уважаваш ценностите на една овца?! Тогава сядаш на тревата, слагаш шапката си, за да се запазиш от слънцето - осъзнаваш, че все пак в нея е срано и я сваляш.. почваш да мислиш, гледайки свободолюбивите овчици, които си пасат ли, пасат. Коя? И защо точно тази? А ако.. и при положение... и евентуално, може би..при други обстоятелства... или взето предвид...И ето - една овца се отделя от стадото, идва хрупайки трева до теб, прокашля се и ти каза е така, между хора :
- Беее, беее...
"Тази ще е!Избрах я!" - казваш си и доволен си нахлупваш шапката, за да я свалиш отново и веднага. Ставаш и доволен тръгваш да обявиш пред институциите, че си избрал своята овца.

Обаче какво се случва, глупако недоносен, с твоите права? С твоя живот? Дори с правото ти на избор? Кой кого избра? Защо? А с чувствата ти или свободното движение на мисълта сред полето, далеч от вонящите канали на чуждото, наложено ти поклонничество? Къде видя свободата да бъдеш себе си в това, да обслужваш зададени критерии на съществуване? И какво ще се случи, ако овцата заблее пред друг овчар?! Кога щастието ще е различно от лайна върху главата, въпреки усилията ти да намериш най-тучната ливада?!

Овци..

В крайна сметка защо ти е да избираш само една овца, като всички са еднакви?