По улицата с вяла крачка
хартиеното ми сърце намачка
шумът на свистящи гуми
викът на обидни думи.
Зачитам подритнат вестник,
заглавията черни, нечестни.
Вятърът в стъклата
разказва за нещата.
Където е то?
Къде е щастието?
Зад ъгъла се крие щастие
като плъх пробягващ в храстите
Сакото е със кръпки
от които те побиват тръпки
Колко ъгъла задмина
И си казваш : Нищо, догодина?
Тичай сляпо, с ръце напред
като дете със сладолед.
И там е то -
там е щастието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
МОЛЯ, СМИЛЕТЕ СЕ НАД МЕН!