На Стани Петрова
Зад 4-те стени те чака
сама и умислена в мрака.
Сготвила, изпрала, децата родила,
ръкавици на пирона окачила.
Боец на ринга, жена в живота
прекършена в тъмното стои, защото
далече от болка и всякаква мизерия
ти я убеди да ти има доверие.
Уж е дребничка и тиха
ти си як, голям и сприхав.
Не е мускул, нито гняв
което прави те корав.
Гледай ти каква жена!
десен прав и си в прахта.
Красотата е корава,
и накрая удря здраво.
Хем красива, хем корава.
А накрая – удря здраво!
Любовта е забравена, децата са бреме
за което се сещаш от време на време.
И за всичко е виновна тая жена,
майка на ония деца.
Няма страх, който се пази
по-дълго, отколкото можеш да лазиш.
И нека да знаят всичките тия
човек не се мачка като хартия.
16.10.2019 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
МОЛЯ, СМИЛЕТЕ СЕ НАД МЕН!