ЧИЧКО ПОТЕН

Вървя по коридорите на своето усамотение
вървя и за нова лирика търся вдъхновение
но то само ме намира и до мене спира
с дъх на студени кюфтета и топла бира

От ония моменти, които те карат да спреш.
И ме пита : За кой етаж си бе, младеж?

Потник, загащен дълбоко в спортните гащета
възприел достойно стил вратът започва от нозете
заради скъсаните джапанки завлачва си краката
на които аранжирал чорапи с дупка на петата

От ония моменти, които те карат да спреш.
И ме пита : За кой етаж си бе, младеж?

Той е интелектуално оборотен
той е политически грамотен
той е мъничко самотен
дете на петдесетте - той е чичко Потен!

Със семпъл жест човекът ме подканва да се качвам
асансьорът за деветия със стонове завлачва
Заглеждам се в очите на една плешива глава
където едни стари очила говорят за стара самота

От ония моменти, които те карат да разбереш.
че ще те заговори : Как си бе, младеж?

Добре съм, баща ми – отвръщам, загледан във земята.
Може ли някой лев че закъсах до заплата?
Ще ти дам – отсече той насреща ми накратко
И аз му рекох със респект : Благодаря ти, татко!

От ония моменти, които те карат да разбереш.
че може и да си по – добър младеж.

18.07.2018