АЗ ЛЕТЯ!

Копеле, виж ме! Аз ЛЕТЯ! Не те лъжа - рея се из облаците на хорското скоропоговаряне и съм приятна изненада за консуматорския им апетит заради скоростта, с която се превръщам в това, което очакват да отхапят лакомо от мен - нищетата ми. Размърдвам ръце и виждам, че са се превърнали в копита. Но копита, които могат да летят. Разпервам ги - копитата! - и политам. Ето ги, хората - гледат ме, възклицават лицемерно и ме сочат с една ръка, докато с другата уж правят сянка на погледа си, макар че всъщност крият самодоволството в очите си.

- Дамм...,казах ти, че това момче ще успее да се хвърли с главата надолу! - казва висок и слаб господин, облечен в раиран костюм. Поклаща глава, цъкайки с език и се връща към карето във вестника. До него на пейката седи жена в стилна рокля от 60те години, която маха пренебрежително с ръка и отвръща :

- Хмм ... Остави ги тези от работническата класа..

Жената обаче продължава да ме следи с поглед, докато прелитам покрай нея.. Разбира се, прави го тайничко..

- Татко, татко, виж! Летящо прасе! -доволно от констатацията си ме сочи малко момче в дънков гашеризон. Махам му с ръка.. с копито де...Но баща му - здравеняк с брада и жълт памучен пуловер, го дърпа и казва строго :

- Тръгвай към парка!

Повежда го за ръка и малчуганът губи интерес към мен. Но здравенякът в жълто се обръща и остава загледан в прасето, което енергично размахва криле и лети, лети устремено...

- Ха, вижте го пък този! - лейди в дънки Гучи, чанта Прада и очила Рейбан прокарва скъпия си маникюр през филираната си коса и насилено се засмива пред приятелките си, които в по-стари времена са оспорвали любовта на годеника й. Последните не и обръщат внимание, но лейди - то остава загледано в малкото, розово създание, което, събрало силите на световните движещи елементи, разпаря въздуха под малките си копитца и взима цялата енергия от аеробните процеси, за да продължи по пътя си сред ниските облаци.

Да, копеле. Аз ЛЕТЯ! Напук на всички!

Летя, не защото съм щастлив, макар че и тогава летя. Летя, защото съм свободен да бъда прасето, което искам! Летя, защото нямам опора и това ме кара да се чувстам лек и пъргав, макар и да съм просто едно тромаво прасе. Летя, защото във внезапната свобода има сериозна доза разочарование - не защото не сме го очаквали, а защото все пак се е случило и не разбираме доколко ние сме причина за нещо, случващо се в нашия живот. Затова, копеле, летя! Защото съм свободен да чувствам болката от избора си - да летя сам над хората, които ме намират за значителен колкото холестерола в храната си - знаят за него, но продължават да я ядат.. Да ме ядат, братле! Защото все пак аз съм прасе, а те са хищници! Но аз няма да се дам, защото моите копита са вълшебни и могат да летят. Над нещата, копеле, те летят над нещата!