Имам спешна нужда от кръвопреливане

Самият той -седи и наднича в картона на пациента. Надвесил се с бялата си престилка, чеша бакенбардите си и рови с поглед в текст на крив латински..Хвърля ми погледи, докато ми чете картона - самият той! Мисли, че не виждам с крайчеца на притворените си очи как самият той се възмущава на диагнозата ми. Той не е много от умните племена, по-скоро е сам екземпляр на тръстиковите люде, които слагат пръчка в задника си, за да улеснят естествената му функция. Не знам как е попаднал тук и как са му зачислили престилка, но определено не искам да стои край леглото ми. Но имам нужда от спешно кръвопреливане. Разпориха ме и загубих много кръв. Самият той - ненавистния нешастник -е единственият с моята кръвна група. От него зависи дали ще поиска да ми спаси живота. Но аз продължавма да го мразя - зкалан като прасе на масата, едва гледащ, аз продължавма да изпитвам безподобно напрежения в разстроената си черепна кутия, да стискам палци на юмруците си - доколкото мога - и да искам да избия зъб на този човек, само защото не е от моите. Но..аз дори не го познавам. Просто не го харесвам, а това е основание да го мразя, според това, което ми е вменен като мисли за такива като него. МРАЗЯ ЕВРЕИТЕ, МРАЗЯ ЦИГАНИТЕ, МРАЗЯ АРМЕНЦИТЕ, МРАЗЯ НЕГРИТЕ, МРАЗЯ .... а себе си не, аз съм създаден различен и идеален. Макар леко да ме порязаха..сам ще се справя. Заспивам. Ако се събудя - не знам как ще го преживея. Освен да се науча да бъда еднакъв приятел с различните хора.. Но едва ли - човекът се променя само когато се бори да наложи мнението си - променя стратегията си, за да спечели. Човекът не се променя, когато има опасност да загуби живота си. Точно тогава се вкопчва в моралните си устои и вярва искрено, че силата на убежденията му няма да го изостави и ще го закриля с паранормална обвивка от благоприятно стечение на обстоятелствата.
Офф, оставете ме да поспя...