вторник, 6 октомври 2009 г.
Ей, майка ти деба, разкарай се от пътя..
Докато бях със Сибила едно от табутата ми беше да отпускам нервите си, докато се опитвам да си проправя път през поредицата от случайно стичащи се обстоятелства, обикновено под формата на неориентирани шофьори с маниакална убеденост в правотата им дори над тая на Закона за движение по пътищата..Исках да кажа, че като гражданин с будна съвест и с морално-естетически въгледи върху положението на автомобила в рамките на устроената пътна лента, неведнъж ми се е случвало да искам да направя забележка на некоректен шофьор чрез внимателно, членоразделно и съвършено от емоционална гледна точка възклицание "Ей, майка ти деба, разкарай се от пътя!" Обаче, заради уважението към стойностната личност на Сибила, за която дори думата "мръсно" беше достатъчно мръсна, за да не я употребявам, се сдържах. Често имплозиите в слепоочията ми бяха толкова силни, че почервенявах, очите ми кървясваха, юмруците ми почваха да стискат волана, докато кокалчетата на палците ми побелеят..Тогава само полюшващият се от огледалото ароматизатор даваше признак на живот в колата! "Еййй..мммайка." започвах аз, почти довършвах, оглеждах се в колата, виждах неодобрителният поглед на Сибила, който значеше, че ще си платя дързостта, ако не се спра!.."..му стара!" довършвах с въздух като от компресор между зъбите.. Сибила замълчаваше доволна, ароматизаторът разпръскваше отново минзухари, сякаш в черепа ми не играеха на гоненица извънземни с модифицирани средновековни уреди за мъчение... След около двайсетина минути се възвръщаше приятната компания на моята особа на Сибила, която снизходително отвръщаше като на куче с курабийка. След още десетина минути всичко утихваше.... след мазнене от моя страна, въпреки, че съм имплодирал, а не експлоадирал, въпреки че съществата от съзвездието "На майка ти путката" бяха изчовъркали върху мозъчната ми кора "Сиси обича Коко!", без дори да знам кои по дяволите са тия... Прибирах се вкъщи, чуках безпощадно Тера Патрик с дясната си ръка и възвръщах самоубеждението си, че съм нормален човек. А може би все пак имам проблеми с нервите?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
...може би...
ОтговорИзтриване