Динамичност на спирачната уредба

Физиката няма много общо с т'ва, дето ме е налегнало. Не че физически не се чувствам под тонове шлака, но пък емоционалният аспект на способността ни да се самоизмъчваме е значително по-силен. Затова аз, като изтъчен познавач на самосъжалението, спирам за кратък отдих покрай чувството си за самота сред некви люде, безполезни за каузата ми - да бъда себе си, без да е необходимо да се издържам от това. С една дума за работата, която дава кеша и за характерът, който трябва да криеш като фереджирана анадолка, счупвайки вдъхновението си като сумист тоалетна чиния. Дам, пак набрах сила в прилагателните съчетания... та да спомена, че съм се насочил именно към тоалетната чиния - това е единственото място, където мога да остана сам. Правя го и без да е необходимо да я ползвам по предназначение - скоро ще си купя и лап топ. Не е задължително да ходя на бригада в Щатите, за да си го позволя..
Отплеснах се. Исках да кажа, че човек трябва да намери спирката си сред колегите. Аз имам проблем с това, винаги съм имал. Дължи се на две особености на характера ми - едната е че много говоря, а другата, че не спирам да говоря. Имах изживяване, което ме постави на място в корпоративната стълбица, което се опитвам да възприема насериозно и да се посчупя малко. Съумях донякъде, така щото наместо със сутрешния "Радио-блог на Ачо" в кухнята, пийването на кафе в офиса да мине в лениво, отнесено мълчание и търсене на мълчаливо вдъхновение в отсечената череша отсреща...Дори са ме питали : "К'во ти е ве?" Но... цената! На спирачките...е износване на системата. Усещал съм го, което значи, че просто не ми идва отвътре да съм корпоративен и трупам напрежение, което разхищавам по всякакъв начин, но не и на работното място. Или поне се опитвам. К'во ли не правя, за да мога да се разсея от работното ежедневие - и то не от естеството на работата, а от липсата на искреност в отношенията. Понякога съм сигурен, че такива като мен могат да са в бизнеса колкото хамстер в супа. Но пък ако искам мотор за десетка, кола за петица, апартамент с ипотека за стотица.. ще си налягам парцалите. Пробвам, лично намирам за неуспешни опитите си и мисля, че скоро ще претърпя резултатите.Като виден теоретик - духач на въздух, развих към себе си теорията за динамичност на спирачната уредба в отношенията. Теорията е приложима и в отношенията с приятелите. Самата тя е следната :"Глупако, затвори си устата веднага, защото може да не е удачно, интересно или нужно това, което ще кажеш. Никога не го казвай там, където си се спрял веднъж."Теорията всъщност е крайно рестриктивна и не позволява динамика - кръстих я така, защото все пак трябва да има поне малко позитивност.Обаче, всеки, който ме познава, знае че аз съм човек, дълбоко и наивно НЕобвързан с практиката на собствените си думи. Баси, радиото продължава да си бачка...