Чуждите истории отегчават

Странно нали? Мислите ти отегчават останалите. Не можеш да се начудиш как така проблемите ти не са толкова сериозни проблеми и на останалите. Все пак говорим за любовта - нима никой не е чувствал така? Не се е чувствал така?!Ръждив Додж минава по улицата с мръсна газ, дере се като старец пушач с астма. И ти се чувстваш така, смазан. И си натиснал газта насред червен светофар - понякога ти се иска да затвориш очи и да се метнеш в кръстовището със стария Додж. Но днес е различно, защото...днес ще го направиш. Замисляш се за новата си мечта... оказва се, че си застанал зад волана на пикапа; той се тресе под поредния оборот на умиращите си вътрешности, воланът му е тежък и студен като труп. Педалите са оогромни, правени за грандомани с оогромни пениси (по-големи от твоя!) Още една причина да искаш да натиснеш газта! Прозорецът е напръскан с умрели комари, сухата ти чистачка ги размазва в симетрична дъга от нечистотии.. И това е странно - как може да намериш нещо позитивно, каквото е като определение "симетричността" в нещо толкова неприятно като купчина мъртви насекоми? Но разсъдъкът е странна птица - често отлита!Пътят бяга край теб, Доджът примира от напрежение, кракът ти натежава върху педала с големина на тиган за палачинки. На километър пред теб се вижда градския светофар, който си избрал за самоубийството си. Натискаш до дупка..нещо май изпадна след теб на асфалта, но няма време да го мислиш..Историите - човешките, чуждите - отегчават. В тези истории няма насрещно движение, точно като по пътя ти сега. Чувстваш се сам, неразбран, ожънатите полета наоколо са като щастието на хората - то е край теб и е красиво, но не е твое. Чуждото щастие се пази ревнивно от собствениците му, както нивите наоколо са опасани с бодлива тел. Сякаш нямаш място около тези хора - те те допускат, за да ти покажат къщата си, черпят те с питие, което ти сервира красива жена по домашни пантофи.. и точно, когато се чувстваш желан събеседник, може би дори любовник - ти се напомня, че е късно и трябва да тръгваш. Знаеш, че трябва да станеш и да изтриеш от главата си болезнено реалистичната представа затова, как правиш нежно любов с дамата с пантофите. Но ако не тръгнеш, ще отегчиш съвсем домакините си. Може би твоята история вече и без това им е втръснала, но те проявяват онова гостоприемно любезничене, което усещаш да те разграничава все повече от тях, въпреки, че не искаш да му обръщаш внимание и затваряш трупащото се впечатление навътре в себе си. Е, чао - тръгваш, изпращат те на вратата - той я е прегърнал през кръста и и намига, докато затваря вратата след теб. Може би се оживиха покрай тръгването ти - така е, защото чуждите истории отегчават, а и за какво са ти, когато имаш своя, на която да се „радваш”?!Искаш да питаш щастливите хора в какво се крие щастието им? Каква е тайната им? Искаш да разбереш как се защитава щастието и се доказва любовта? Доста неща искаш, преди да се хвърлиш с Доджа в кръстовището. Но няма да можеш да научиш, защото не само, че не знаеш нищо за щастието в любовта, но и не знаеш как точно да попиташ нещо толкова лично хора, които се отегчават от твоята история..Още една причина да натиснеш газта! По дяволите хората, по дяволите жените с домашни пантофи. Именно те ти причиниха това вечно препускане с тъповата физиономия по непознати пътища към собственото ти унищожение. Не искаш да мислиш, да разсъждаваш, защото това ще роди желание да споделиш напиращите заключения и пак ще прочетеш отегчението в очите на насрещния. А това, о то те кара да се чувстваш толкова по-самотен. И затова - натисни газта, приятел!Кръстовището е пред теб, натоварено с коли на работещи бащи и майки, които се връщат у дома, при децата си. Колите са разноцветни, нови; димът им е осезаем, но не се вижда. Всеки е пуснал музика и се опитва да не се изнервя в задръстването. Руса жена с прибрани коси се гримира на огледалото за обратно виждане - посяга да си го нагласи и с ужас забелязва в него връхлитащия Додж.
Съвестта ти трябваше да те убие, преди да посегнеш върху щастието на другите. Те не са виновни за самотата, но някои сред тях наистина заслужават това, което ти направи с невинните.Изборът да бъдеш себе си не е свързан с насилието, дори ефективно само в съзнанието ти; изборът е решение на силния човек, докато твоята история беше краят на едно обременяващо живуркане. Ако сега се преродиш, ела на този свят като силен човек, който няма да отегчава хората с историята си, защото тя няма да е тъжна. Ела и потърси щастието си - защото не всички дами в пантофи са взискателни принцеси под прикритие. Някои са истински!