Сериозно, мислиш ли, че ще получиш това, което си чел по превъзнесените художествени измислици, като отношение от хората, наречени твои приятели?
Какво е приятел?
Това на първо време е едно човешко същество с присъщите му слабости. Оттук за да си приятел на твоя приятел, трябва да се възпиташ да уважаваш слабостите на характера му - и то определени като такива от теб самия, което подлежи на съмнение за обективността си, нали?
Приятел е дълбока дума - често погрешно разбирана, вменява и се смисъл по два начина - реалистичен, почиващ на личен житейски опит и сюрреалистичен - над повърхността на реализма - една представа за утопичното приятелство, което е силно като свързваща емоция и подтиква към действие в полза на общото, а не на частното. Има действителни случаи на сюрреалистично приятелство, и аз имам такива приятелства!, но моментът съм го срещал основно в художествената литература, която разчита на емоционално подбрана хипербола, за да се продаде!
Приятел е добра дума - от гледна точка на подсъзнателния смисъл, който влагаме в нея, независимо от субективните обстоятелства на реализъм или сюр - такъв. Когато си в дупка, кладенец на суетата, септична яма на самочувствието или просто преминаваш през по - повърхностно труден момент от живота ти, да се видиш с приятел означава да се успокоиш. Намирам за преднамерено надценявано "говоренето, за да ти олекне" - това е егоистичното вербално налазване върху психиката на първия изпречил се обект със слухов апарат, от който задължително се очаква адекватен съвет. ТОВА СА ГЛУПОСТИ - натоварването води до изтриване на ставите на едно отношение. Затова положителния ефект от твоето "олекване" е трупане на негативна енергия у другия, която ще добие ефект при първа възможност. Но разговорите, разбира се, имат разредителна способност, защото са изговаряне на мислите, които сами по себе си не са нескончаеми, защото са продукт на мозъчна дейност, а интелектът е най-лесно уморяващия се дефект на човешкото същество.
Приятели е общ знаменател на група хора, на които разчиташ. За какво можеш да разчиташ на тях? Границата между непретенциозното познанство и приятелството е лесно различима, но границата между плиткото и дълбокото приятелство понякога те изненадва и се давиш в неведение. Това е заради слабостите на човека - твоите, неговите. Трябва да си приятел и да са ти приятели. Средата, където и двамата имате дъно и стоите на крака е утопичното приятелство. Двата края - морето до колене или през глава - са реалистичното приятелство. То трябва да се поставя под съмнение. За да не възникнат разочарования.
Аз наистина имам утопични приятели - малко са, но са там, в моята лична книга, в която самостоятелно поддържам емоционалната хипербола, без която не мога, макар и да не се продавам. Не се изненадвам, че повечето ми приятелски връзки почиват на реализма на човешката същност за самосъхранение и следене на целите. Но така и не се научих да разбирам приятелства, които съм мислил за дълбоки, а са ме оставяли на каменист плаж без море, при буря... Когато се случи да ме изненада така неприятно едно приятелство, аз реагирам с ингориране на човека, на който не мога да разчитам и приравнявам плиткото си приятелство към непретенцизното познанство.
Така е, не всички са приятелите, за които ги мислим!
