четвъртък, 11 юли 2013 г.

Вътре в мене е любов

Тъжна ме оставяш,
докога?
Гърбът си ми показваш
сутринта.
С нежелание си тръгва,
който иска да остане.
Къде пак тръгна да вървиш?

На вратата да виси
Черен надпис : „Не звъни!“
Ти си вече влязла в мен –
доброволно победен.
Но гърбът ти е прекрасен!

Смела и нахална
с мисълта,
че аз ще бъда тук
на сутринта.
С нежелание си тръгва
Който иска да остане.
Е аз пък няма нийде да вървя.

Бридж :
Гореща мацка не танцува,
Освен ако не е за кеш.
Но знам, че ти не се преструваш.
Защот' съм гол като келеш.
Помежду ни е любов.

Пилци

Имаме жени, имаме пара -
през пръстите минават пачки и зърна.
Но дойде ли време да теглиш черта,
какво си имал досега?

Глъчка край тебе – хора незнайни.
Отворени били? Пазят свойте тайни.
Дойде чернокоса някоя омайна
Е тука вече става крайно...

Е к‘во им сипваш, братче, на пилците просо?
На теб ти трябва някоя да свиете гнездо.
Хората не се бият с клюна като мравки.
Приятел приятел не оставя
да гние във канавка.

Имаме коли, имаме играчки,
Купуваме история за няколко стотачки.
Мили тарикати ни дават задачки.
Така ли се пра‘и, бате, пачка?

И пак коленичиш и сучеш от вимето
на някоя – не й знаеш и името.
Накрая без думи само си кимате.
Това ли значи да се имате?

И така, и така

В живота много съм видял
И много сме се били
За това, което съм проспал,
или което сме изпили.
Ако се скатаеш – печелиш тишина
ма добре е да знаеш и така, и така.

Във мене няма тънка нежност
а има само сексапил.
Една заучена небрежност,
с която май съм се родил.
Ако се скатаеш – печелиш тишина
Ма добре е да знаеш и така, и така.

Навън пълзи изгряващ ден
И двама смучеме от смога
Обичам те или пък не
И така, и така мога.
Ако се скатаеш – печелиш тишина
Ма добре е да знаеш и така, и така.

Кръчмарят Фой

Имал съм безброй другари,
кой прецака който свари.
С пришки на чела от ум,
от устата им локум.

Но в квартала най – успешен
беше сам самият той.
На човек е преоблечен.
Ето го – кръчмарят Фой.

Кой е с лафове от сой?
Ето го – кръчмарят Фой!
Плачът знае мой и твой.
Ето го – кръчмарят Фой!
Кой те спука пак от бой?
Ето го – кръчмарят Фой!
С кой жена ти дава вой?
Ето го – кръчмарят Фой!

Пак е време за по бира,
Всеки в кръчмата се спира.
Болката докато каже
Фой ни цака във грамажа.

Тая хитричка лисица
със Лукавия е той.
Честна дума, ни десница
Не приемайте от Фой.

И така, и така

В живота много съм видял
И много сме се били
За това, което съм проспал,
или което сме изпили.
Ако се скатаеш – печелиш тишина
ма добре е да знаеш и така, и така.

Във мене няма тънка нежност
а има само сексапил.
Една заучена небрежност,
с която май съм се родил.
Ако се скатаеш – печелиш тишина
Ма добре е да знаеш и така, и така.

Навън пълзи изгряващ ден
И двама смучеме от смога
Обичам те или пък не
И така, и така мога.
Ако се скатаеш – печелиш тишина
Ма добре е да знаеш и така, и така.

Любовна каубойска

Хей доня,
Слизам от коня и тръгвам веднага към теб.
Добре, че по пътя на запад е твоя вертеп.

Грозновата, но с добро позната –
и със страст, и със стил
Искам да ти кажа
без жени като теб светът би откачил.

Хей доня,
черната Соня се носи като име легенда
една хитра фуста върти коджа хасиенда.

И свирепа, дете на вертепа,
и крава, и бик.
Искам да ти кажа
децата, жената забравям за миг.

Хей доня,
Вятърът гони заблудени мъже като мен
Във твоята нежна прегръдка да легна смутен

Ще си кажем, после ще покажем
Каквот‘ такова било
Искам да ти кажа
Ти не си просто жена, ти си семейно добро.

Братя по пищови

Братя по пищови
Братя, братя по пищови,
пикаехме гръб до гръб по мото събори.
Карахме заедно, всеки чакаше другия,
вместо да доказва (пак ) кой е по –лудия.

Нямаше напрежение,
имаше вдъхновение.
И докато Роси печелеше медали,
ние палехме свещи за познати и умряли.

Chorus :

О-о-о погледни назад
О–о-о той за теб е брат
О-о-на всичко сме готови.
Нали сме братя - братя по пищови!

Братя, братя по пищови
(мислехме еднакво за омрази и любови)
пеехме едни и същи песни любовни.
Криехме си ключовете пийнеме ли малко
днеска пък навиваме масура. Колко жалко!

Нямаше напрежение,
имаше вдъхновение.
И докато Роси печелеше медали,
ние палехме свещи за познати и умряли.

О-о-о....

Bridge :

А накрая брат на брата с пръста сочи
напразно се заканва върху мраморната плоча
В днешно време за достойно се намира
не препиването с бира,
а смелостта да се умира.