БИЛЯНА ЛИБЕ ЗАЛЮБИ

Биляна либе залюби
и с либе тайно се среща,
на делото е то обречено -
гори в борба за свобо́да

Либе Биляна продума :
„Мани́ ми се, мари́, от сърцето,
че глава ми към тебе тегли,
но България повече тегли!“

Биляна либе говори :
„Тебе обичам, на тебе се вричам
макя оставям, в Балкана отивам,
с тебе за макя България.

Га пукнат първите пушки,
те са наш‘те кумове.
Га цъфнат над назе люляци
те са ни дали женитба.“

18.10.2019 г.

ЧУМА ОТ ЗАПАД

Когато в Европа им се случи да се закучи
и ми подадат от чужда цица да суча
усещам, че някой ми свири романса
за толеранса на Санчо Панса.

Конекрадците от Дунава
ще им дадеме тая Яна хубава.
С колците тия доматите лапат
а те ще ни пратят чума от Запад.

И така забозал западния идеал
макар и възпял Бог и морал
ще забравя бащинията от Егея до Урал.

Не четете новините – те са крадени
не четете учебниците – и те са продадени
Уроците ще чуете на пейката, пред блока.
Истината е усещане и няма посока.
Но на тия дето лапат
им иде от Запад.

Ако не ти харесва – хайде иди и спри ги.
Хвърлихме малките, дойдоха големите вириги.
Учител слага пола, доктор посяга с ръка
Европа свършва там, където се пие боза.

Робството на България е от стратегическо значение,
започва с осакатяване на няколко поколения.
Дай на бедния дух пари и разврат
и го раздели на беден и богат.

08.10.2018 г.

ЧИЧКО ПОТЕН

Вървя по коридорите на своето усамотение
вървя и за нова лирика търся вдъхновение
но то само ме намира и до мене спира
с дъх на студени кюфтета и топла бира

От ония моменти, които те карат да спреш.
И ме пита : За кой етаж си бе, младеж?

Потник, загащен дълбоко в спортните гащета
възприел достойно стил вратът започва от нозете
заради скъсаните джапанки завлачва си краката
на които аранжирал чорапи с дупка на петата

От ония моменти, които те карат да спреш.
И ме пита : За кой етаж си бе, младеж?

Той е интелектуално оборотен
той е политически грамотен
той е мъничко самотен
дете на петдесетте - той е чичко Потен!

Със семпъл жест човекът ме подканва да се качвам
асансьорът за деветия със стонове завлачва
Заглеждам се в очите на една плешива глава
където едни стари очила говорят за стара самота

От ония моменти, които те карат да разбереш.
че ще те заговори : Как си бе, младеж?

Добре съм, баща ми – отвръщам, загледан във земята.
Може ли някой лев че закъсах до заплата?
Ще ти дам – отсече той насреща ми накратко
И аз му рекох със респект : Благодаря ти, татко!

От ония моменти, които те карат да разбереш.
че може и да си по – добър младеж.

18.07.2018

ЧЕРНИТЕ ФИГУРИ

В парка на криво скована беседка
през цялото лято една и съща гледка
Разни прошарени интелектуалци със вехти дрехи
местят фигурите и се радват на свои и чужди успехи.

Замислени, втренчени, без симулации и хленчене
играят за победа на интелекта над обекта
Тия хора знаят как да местят коня
но конят на паветата стои неподвижен върху главите на клетите.

Няма ли кой от звездната арка
да вземе акъл от хората в парка?

Докога със тия ходове
докога със тия родове
Докога това ще ни гори?
докога със тия фигури?

В парка на криво скована беседка
през цялото лято една и съща гледка
или опасни, или симпатични младежи
със своята болка и носят в очите си наивни копнежи

Въртят няк‘ви бири докато някой на китара свири
виждат света от миналото пред устата на зиналите
Тия хора не знаят как да местят коня
но чувстват и мечтаят и така във тая игра играят.

Няма ли кой от звездната арка
да вземе акъл от хората в парка?

Дете отива да пие вода
от разбитата чеша
Кой разби чешмата, братя?
Май и ние сме за хулене,
и докато бири жулиме
да помислим дали ще преместим коня
ако брат брата мрази и гони.

Светът ще се спаси, когато разбере
че е важна любовта на онова дете
което от раждането си
не е утолило жаждата си.

Момче, шах се играе с повече внимание!
16.07.2018

НОМЕНКЛАТУРА

И заваля, а аз наивно се оглеждам за дъга
но в небето посред ден изгряла някаква звезда
окъпана в светлините на обществено внимание
няма и старание да придобие обаяние

Чисто и човешко е скромност да покажеш
наместо трюфели да буташ от хляба чер да си намажеш
Помни хОрата по пътя си, техният не е къс
Чисто и човешко ли е да си гъз?

Номенклатура
Някой пуши тлъста пура
на него май му е през кура.
Субкултура в натура
Карикатура
Заврял си палците в потура.
За тебе вадя от кобура
Субкултура в натура
Дебел и тлъст среден пръст (х4)

На кожено диванче му взимат интервю
от свинеугояване до джаз и импроптю.
Немощна женица проси плачеща отпред.
кадърът е в залеза и всичко е наред

Чисто и човешко е да спреш, да се разплачеш
да осъзнаеш, че не можеш жената да прекрачиш
Помни хОрата по пътя си, техният не е къс.
Чисто и човешко ли е да си гъз?

Бридж:
Преломен си, братче
а народът е вечен
Гледай по – надалече
ако искаш да не ти преча.

Аз ще помня откъде съм тръгнал
аз ще помня накъде вървя
Златни пръстени и нови зъби
заслужава ли властта?

03.10.2018

МАМИНО ДЕТЕНЦЕ

Деляне, Деляне,
усмивката дали ще ти остане?
Деляне, Деляне
aко в Люлин плащаш за квартира
и нямаш за цигари и за бира?

Дебелото ти тяло на меко да положат
Да пазят от охлузвания ценната ти кожа
Да буташ със ръчички лозови сърмички
Изпусна своя шанс да станеш кмет на ДАНС.

Па шта си ти бе, Деляне засмяне
отречен от баща си, нагушен със имане
Празнуваш с християни, празнуваш с мюсюлмани
да има к’во да хапнеш, да има к’во да лапнеш.

Мамин Дельо
Мамин сельо.
Мамин писан.
Мамин Делян.

Деляне,

В речника дебел (кат теб) дали направи справка
за да научиш, сине майчин, как се пише лавка?
Хазната е обрана, дали НАП – ът ще те хване
че правиш рок н рол без държавен бандерол?

На ти, запуши тютюна ти, говежди сине.
Вносен, че нали съсипа тоя ни поминък.
Ялова утроба главата празна води в гроба.
До време си засмян. А после – ятаган.

Във вестника да пише, че работата мирише
лесно ще го купиш и добре ще те опишат.
Как от едно кьосенце, едно мъничко прасенце
скромен олигарх стана пълното момченце.

Да те обложат с данъци, мама ще ти купи замъци
ако не станеш адвокат - Югозападният в пламъци!
Депутатин от тия, в комисия с ония
Е да ти имам сгодната пусия.

Тия чорбаджии
тия тлъсти шии
Работа умрела.
Жив е Каравелов!

17.10.2018

МАЛКА ПЪТНА ПЕСЕН

Къде караш бе, селянин?

Ей, съсипахме я тая дума.
Харчиме я като дребна сума.
Но на селянина изпод пръстите расте живот.
докато на селтака по ръцете жалки има само пот.

Чудя се, някога спасявал ли си коте?
Или само се хвалиш, че бЕлото те замота?
Чудя се, на децата си дали така говориш?
На жена ти яко ебане или любов ще сториш?

Мислиш ли, че човека насреща майка го е родила?
Че е инвестирал в образование, а не във груба сила?
Същият тоя ще е сложил колана на дъщеря си
а може да е пъти повече мъж от тебе вечер със жена си..

Тука не става дума за конкуренция в компетенция
а за насилствено унищожение на националното население
Не забравяй, че на пътя никога не си сам,
душата под ламарините не излита, а остава там.

И к‘во като бързаше
нали все още мърдаше

Докато засичаш и скверни думи изричаш
може на гибел някой свестен човек да обричаш
Лисичата дупка и чипът ли те правят различен
или чувството за лукс и превъзходство че си нечий личен?

Къде е тая държава, къде са тия закони?
Срещу смърт да се раздават от клоуни цветни детски балони?
Ей, душата си разкъсвам и няма по - мила земя от родната,
но не искам да гледам карамфили положени на пешеходната.

И к‘во като се показа повече на някоя сестричка
ако на дъщеря ти обясняват, че си станал звездичка?
Жал ми е за тебе, колкото и да те соча,
предпочитам името си на грамофонна, а не на крайпътна надгробна плоча.

Ако падна в битка да се каже на жена ми :
- Съжалявам, че не правихме любов.
Да се каже на дъщеря ми :
- Сбогом, но не бях готов!

31.07.2018

БУДНИ НАВРЕМЕ

Искам да остана, искам да застана,
искам да вървя сред народа без охрана,
искам да изтъкна малко лични съображения
за своите мечти и своите вълнения

Нищо, ще ми мине, ще взема да замина.
И тая зима няма да има пушек във комина.
Зная, ще оставя приятели, дом и утеха -
поредният изгнанник в емигрантски дрехи

Колко ще ти струва на ума да не робуваш
майка да загърбиш, с баща да не се сбогуваш?
С натежала глава да прекрачиш прага,
като сянка без воля във мрака да бягаш?

А искаш да останеш и да няма забрани,
да знаеш, че можеш семейство да храниш.
Да дишаш, да обичаш, да имаш деца
наместо политици да те пращат във калта.

И аз
аз съм с вас.
Будни навреме
нас ни дреме!

Има как,
има враг,
не подвивай крак,
чакай да видиш своя знак.

БИЗНЕС КЛИМАТ

Имаш няк‘ви пориви в частния сектор да оперираш
имаш някой лев да рискуваш да инвестираш.
За дома и децата си се разбрал със жена ти
да не ти мрънка, ако се наложи да те издържа от заплати.

И тръгваш срещу държава, контролирана от лихвата
Европейският съюз пропагандира да се усмихвате.
Но от лелката на гишето до на някой си там момчето
всички ще се пробват да те давят във морето.

Как да финансираш посредством някой европейски лост
без някой да заплаши дома ти или да ти счупи кост?
Как да се отърсиш от чувството на диария
с което правиш бизнес във България?

Микробизнес с макроклизма
Да надигнеш глава, да ти я ритнат в калта
да имаш идеи, но да срещнеш лобита
на разни, дето си наблюдават робите.

Конкуренцията умря в политически пледоарии
развъртяха си приватизация и разграбиха България,
Новобогаташка корист смаза лесно дребния човек
ей го днес, навел глава, мълчи пикаейки от клек.

Земята и водите все мутрите ги държите,
медиите също – институции на лъжите.
Храните, бензина, тока, цигарите и алкохола
туризма, проститутките – от Околовръстото до мол-а.

Българчето проси, 'щото баща му не носи.
бащата не носи, защото задава въпроси
на държавния служител, на който му се плаща, за да не се кОси
да те пуска по пързалката за еди кво си.

Който диша, плаща
натягат му каиша
щото ако спре да плаща
спира и да диша.

01.08.2018

STUFFED HEAD

You’ve been there but I swear
You ain’t gonna take me anywhere
I’ve been there and I got
expectations that I’m not

But I met some friends of mine
empty eyes looking the sky
clearing mind with tough persistence
searching for some God’s existence

Hey friend don’t search the end
they say abuse is gray
shut your mouth and close your eyes
money doesn’t pay that price

clench your fist before the fight
today will be the longest night
‘cause you spent so many years
cultivating your sense of tears

Walkin’
fields of broken
Stuffed head talkin’
lips wide open



06.07.2018.

ТИ СИ РОК, СКЪПА

През живота си съм срещал много жени,
но никога каквато си ти.
Сама на бара, отегчена пушиш цигара
събираш лесно всички очи.

Ще се огледаш после смело погледът си ще спреш
върху някой мъж, изплезил език.
Но аз пред теб ще застана, този танц е за двама
ще се хвана на всеки женски трик.

Ти си рок, скъпа
и нямаш равна
Ти си рок, скъпа
ти си луда, забавна
Ти си рок, скъпа
през тебе Джанис говори.
Ти си рок, скъпа
обица, но на пъпа.

Ще обърнеме бири, музиката ще свири
и аз, и ти ще бъдем добри.
След това със мотора забравяме всички хора
на поляната под ярки звезди.

ЕДНА БЪЛГАРКА

На Стани Петрова

Зад 4-те стени те чака
сама и умислена в мрака.
Сготвила, изпрала, децата родила,
ръкавици на пирона окачила.

Боец на ринга, жена в живота
прекършена в тъмното стои, защото
далече от болка и всякаква мизерия
ти я убеди да ти има доверие.

Уж е дребничка и тиха
ти си як, голям и сприхав.
Не е мускул, нито гняв
което прави те корав.

Гледай ти каква жена!
десен прав и си в прахта.
Красотата е корава,
и накрая удря здраво.

Хем красива, хем корава.
А накрая – удря здраво!

Любовта е забравена, децата са бреме
за което се сещаш от време на време.
И за всичко е виновна тая жена,
майка на ония деца.

Няма страх, който се пази
по-дълго, отколкото можеш да лазиш.
И нека да знаят всичките тия
човек не се мачка като хартия.

16.10.2019 г.

НАДЕЖДА

Ставам с Надежда, някъде към шест,
часовникът нарежда да хващам пътя с чест.
Кафето пак с Надежда, обувките и вън,
на прага ме поглежда, в очите й съм сън.

Bridge:
Къде ли не съм спал
във панелния квартал.
Сега обаче съм познал
различно от играта, която съм играл.

Припев :
Надежда
Надежда е квартал
Надежда
Надежда е момиче,
Надежда
което съм посмял
най - накрая да обичам

В главата ми минава мисълта, че съм дотук,
че Надежда е създадена от Бог за някой друг.
Вечерта съм пред вратата, във тишината звън.
Надеждата отваря, в очите ми е сън.

10.09.2019 г.

В ТЪРСЕНЕ НА ЩАСТИЕТО

По улицата с вяла крачка
хартиеното ми сърце намачка
шумът на свистящи гуми
викът на обидни думи.

Зачитам подритнат вестник,
заглавията черни, нечестни.
Вятърът в стъклата
разказва за нещата.

Където е то?
Къде е щастието?

Зад ъгъла се крие щастие
като плъх пробягващ в храстите
Сакото е със кръпки
от които те побиват тръпки

Колко ъгъла задмина
И си казваш : Нищо, догодина?
Тичай сляпо, с ръце напред
като дете със сладолед.

И там е то -
там е щастието.

БОТОКС ГЪРЛ

Какво си ти?
За какво се бориш?
Дали не драска
тая котешка маска?

Със ботокс устни
да са ти вкусни
Всеки печен батка
иска бяла мулатка.

О-о-о
ботокс бутай, после силикон
перваз за тоя балкон
О-о-о
махни така и двойка ребра
все по – красива жена.

Какво си ти?
На какво приличаш?
Крака игли
зашиват чужди усти.

След толко' зор
си лягаш с някой пор
Мерцедесът зъл
глава не пълни с акъл

Bridge:
В скулата си сбираш яйце
и няма кой да те спре, няма кой да спре.
Зад ъгъла подвиваш ти колене
и няма кой да те спре, няма кой да спре.


30.01.2019 г.

НАПРАЗНО СИ ЖИВЯЛ

И отново хващам път,
а навън вали
вътре съм щастлив и безразличен

Локвите от капки врят
стичат се реки
Лошо време често ме наричат.

Ще се спре кола, ще попита някой пак
Хей момче, ти май си полудял?
Щом смело крачещият в локви е нещастен знак.
значи ти напразно си живял.

А насреща хоризонтът
пръска светлина
Кани в неизвестното да стъпя

Какви сме ние, хора
на майката Земя
щом забравили сме пътя?

18.06.2019

РОК ‘Н’ РОЛ

Имам аз една мечта
с бира ледена в ръка
да полегна на поляна
и небе да е тавана

Спри да ми звъниш, ела с мен
ще си поживеем ден за ден

Рок н рол – музика от сърце
рок н рол – пляскаме със ръце
рок н рол – да танцуваме
не можеш да спреш човек, когато
се почувства добре.

Имам аз една мечта
край огъня да видя вашите лица
вятърът да гони страховете
над нас да са зездите на небето.

Спри да ми звъниш, ела с мен
ще си поживеем ден за ден.

Рок н рол – музика от сърце
рок н рол – пляскаме със ръце
рок н рол – да танцуваме
не можеш да спреш човек, когато
се почувства добре.

Бридж:
И ако някой ден пак го поискаш
но в шепата си само дребни стискаш
тръгни на стоп, защото ти не си роб
а ние всички ще те черпим бира до гроб.

09.07.2019 г.