Ръката й е протегната през възглавницата. Провряла е пръсти през бретона ми, а лакътят и е отпуснат върху рамото ми. Усещам ритмичното й дишане и спокойствието на затворените й клепачи ми се струва дълбоко и нерушимо. Тъмен кичур коса е паднал по бузата й и се оптива да се промъкне в крайчеца на нежните и устни. Не мога да откъсна очи от тях – леко нацупени, събрани в сочна бръчка, като неизказана дума. Кожата й е мургава, нежна и гладка. Премествам погледа си по рамото й и надолу – стегнатите й гърди ритмично отмерват дишането. Отбелязвам, че коприненият комбинезон, който и бях дал снощи, й стои убийствено. Спуска се с блясък по тъмните й форми, потъва при корема и се издига отново на ханша, където най – накрая свършва и разкрива голите й , разтворени бедра. Красивата жена до мен е нежна, а спокойната й красота ми напомня за онова чувство на гостоприемство, което ме накара да усещам, докато правехме любов. Замислих се върху думата. Защо точно гостоприемство? Защо не нещо по-лично, по – интимно? Будилникът изпревари заспалата ми мисъл. Красавицата в леглото ми се размърда, като че ли си каза нещо насън и отвори очи. Видя ме да й се усмихвам насреща. Съзнанието и се проясни и нацупените й устни се отвориха, разкривайки идеални бели зъби :
- Мм, колко е часа?
- Осем – отговорих.
- О, трябва да тръгвам – каза тя и се изправи с изненадваща енергичност. Понечи да свали комбинезона.
- Недей! Подарявам ти го – казах аз, въпреки, че нямах против да видя отново голото й тяло.
Тя се спря, извърна погледа си към мен и докато потъвах в маслинените й очи, една нежна, игрива усмивка ми благодари.
- Парите ти са на нощното шкафче – казах, предугадил следващия й въпрос. И, Ванеса, благодаря.
- Ана, скъпи. Истинското ми име е Ана. Надявам се пак да се видим.
