Платена любов

Татко си купи камион
когато бях дванайсет годишен.
Наивен и вечно засмян
си мислех, че светът е различен.

После внезапно открих любовта
на онази твърда седалка.
И болка и радост почувствах. А тя -
тя беше нежна и малка...

Така зароди се наш'та любов,
тъй искрена, чиста и свята.
Обаче запитайте бях ли готов
да спра със лице във земята?

Да, май че че съвсем не бях аз готов.
Тя тръгна си - бил съм кретен.
Сланата попари и тази любов,
далече бе вече от мен.

Застанах във нищото, жалък и сам,
помръкнах и сведох глава.
Безмълвен камионът ме чакаше там,
където открих любовта.

Наследих го. Запалих и тръгнах на път,
за друго не бях и готов.
Ни думи, ни сплетни, ни страх ще ме спрат
тихо да чувствам любов.

И спирам щом махне ми мургава жрица -
виж, за това съм готов.
Защото за мене е по-безболезнена всъщност
тази платена любов.