Зомбита (елате ми повече)

Силен тласък, преживявам го
Но Земята – не.
Прах и сажди разхвърчават се.
Звуци на едно клане.

Пускам патрон в пушката
Срещу ми тичат
Докато търпях оглушките
Подготвих сеч,
а не реч

Зомбита
Елате ми повече
Да поиграем на огънче
Кой от нас първи ще духне -
Кой от нас пръв ще изсъхне.

Тичам, за да се спася
Те са винаги след мен
Надали ще ми простят
че съм бил въоръжен.

Намирам просека
Зад мен са, чувам ги
Дали ще се спася?
Подготвили са сеч,
а не реч.

Земята ако не делеше робите си,
децата нямаше да станат от гробовете си.

На Джордж Ромеро с любофф

ВълнА на овчици

Шибан живот, шибани хора
дърпат нанякъде чужда умора
Малко остава гръб да обърна,
на всички, които искат да ме превърнат.

Лоно, стадо, на паша, запой.
Овъртян застой във буца лой -
а аз се боря във кацата пълна
да не се задавя със стригана вълна.

Да кажеме и вие сте същите –
Какво? Бузата ли обръщате?

Стигаа
Няма ли да спира
Стигаа
Страхлив да се навира
Стигаа
Малкият човечец
за болката, за любовта, за пътят обречен?

Коричка хляб, във нея хлебарки -
ядеш позволено с другари, другарки.
А колко ти остава гърбът ти да видят?
Знам, че на някого това ще се свиди..

Лоно, стадо, на паша, запой.
Овъртян застой във буца лой -
а ние се борим във кацата пълна
да не се задавим със стригана вълна.

Да кажеме и вие сте същите –
Какво? Бузата ли обръщате?

Без право на връщане

Синьо небе
над мен във окопа.
Шум на море
и дъх на животни.
Стоя вече смирен,
без ярост във мен.
Рохка земята - от плуг е обръщана.
Стискам я в шепа -
преди да си ида -
без право на връщане.

Жена в бяло
mоже би Неда?
С тръпнещо тяло,
нежна и бледа.
Стоя вече смирен,
без ярост във мен.
Писък на птица – прелитат криле.
Желая да бягам,
но тук оставам.
Над мен едно небе..

Спомен, видение -
жени и деца,
живеят в мъчение
на жалка война.
Стоя вече смирен,
без ярост във мен.
Поглед на запад – огньове намръщени.
Стискам очи -
преди да си ида -
без право на връщане.