Рок н' роли

Идваме.
Няколко, а всъщност стотици -
бирохолици.
Търсим
същите, да искат повече от хляб и сол,
да искат рок н ролл

Душите
те са цената, тях сме ги дали.
Вандали!
Китари,
обичаме с тях да посричаме.
И да бичиме

Рок н ролл -
същият от времето
на бремето.
Стига с тоя мол.
Яко рок н рол!

Спите ли?
Не виждате ли, че трябва жица
бира и цица?
Здраво
забивайте с китарите,
набивай бомбарите.

Вандали!
Душата си дали,
за единия хляб и сол,
за единия рок н рол.

Писмо в шише ( празно )

Съюзихме две шишета
и набрахме плодовете.
В шепите ни все чевръсти
зачестиха мръсни пръсти.
Във устите влезе дим,
лют един, непобедим.
Във главите ни настъпи
малка лудост много пъти.

Няма да спра да те обичам,
няма да те пусна да вървиш.
Ти си пак моето момиче
и тази нощ със мене ще преспиш.

Спряхме с него да говорим.
И прозорец да отворим
няма шум отвън да влезе.
Вътре тихо лази плесен.
Във устите има люто -
болка в алкохол обута.
Ти ще тръгваш, той остава -
някой да ме занимава.

Малка и всеядна ме оплете
болка по изгубена жена
Търся те във две шишета.
Сам ги сторих, за да си сама.

Къща във края на пътя

Малко ни остана,
виждам къща във края
До мен ли ще застанеш,
или отново блуждаеш?

Имам нужда от дъжд,
да изгрее слънце през пръстите ти.
Извървяхме заедно пътя,
но нещо не е като преди.

Ще спреш ли или ще заминеш?
Къщата е в края на пътя.
Пусни ръката ми и тръгни
накъдето ти видят очите,
но не и пак към звездите.

Дългият път, с дълбоката вяра
шепи, пълни с косите ти.
Къщата е в края,
където пътят ни се раздели.

Искам те в мен,
искам да не те познавам,
за да не помня името ти,
когато назад те оставям.

Платена любов

Татко си купи камион
когато бях дванайсет годишен.
Наивен и вечно засмян
си мислех, че светът е различен.

После внезапно открих любовта
на онази твърда седалка.
И болка и радост почувствах. А тя -
тя беше нежна и малка...

Така зароди се наш'та любов,
тъй искрена, чиста и свята.
Обаче запитайте бях ли готов
да спра със лице във земята?

Да, май че че съвсем не бях аз готов.
Тя тръгна си - бил съм кретен.
Сланата попари и тази любов,
далече бе вече от мен.

Застанах във нищото, жалък и сам,
помръкнах и сведох глава.
Безмълвен камионът ме чакаше там,
където открих любовта.

Наследих го. Запалих и тръгнах на път,
за друго не бях и готов.
Ни думи, ни сплетни, ни страх ще ме спрат
тихо да чувствам любов.

И спирам щом махне ми мургава жрица -
виж, за това съм готов.
Защото за мене е по-безболезнена всъщност
тази платена любов.

Времету

Имаме ли време да се наeбеме?

Имаме ли време
с теб да се поспреме?
Да пийнеме по бира -
веднага намирам.

Малката девица
как ми лепнала плесница
ето знак
как
пак
счупих спица
и внезапно,
и внезапно
се пребих.

Колко мъка, колко драми,
колко нощи без пижами,
колко лакове надрани,
а накрая, а накрая -
тялото в трамвая,
а душата - в Рая.

Имаме ли време да се наебеме?

Имаме ли време
да се разбереме?
Кой кого обича,
кой след кой ще тича?

Малката девица,
като опитна мръсница,
и заплака, и замаха
натежала от уплаха
да не би,
да не би
да си вървя.

Имаме ли време...

Твоят начин

А сега накъде ще поемеш момче?
И в този град не приеха твоят свят.
А ти просто искаш да обичаш,
без да обясняваш.
по твоя начин
и да се надяваш.

И дали ще се спре на колене
твоята вяра без корист и мяра
в човека, когото обичаш?
Без да обясняваш,
по твоя начин
и да се надяваш

Да спре светът да се върти,
за да слезеш и да повървиш.
И там, без въздух, вяра и небе
това момиче да не предаде,
а да те обича,
без да обяснява.

Не питаш даже, стягаш си багажа,
гордостта си прибираш и без да се спираш
тръгваш нанякъде,
без посока,
по твоя начин
със порока.

И пак ще се спреш, за да дадеш
твоят свят във някой друг град,
на някоя друга.
Без да се обясняваш,
по твоя начин
и да се надяваш.

Роден за това

Хей, хей, представи си това
пред бира да махнеш небрежно с ръка.
Да теглиш каруцата на някой си вол.
Това е лъжа щом не е rock n’ roll.

Момче, опомни се, не гледай встрани
парите, колите, жените дори.
За тебе е важно да се чувстваш добре
или да спестяваш мигове в портмоне?

Ти си почти като мен
Делиш съдбата си на нощ и на ден.
И да бачкаш през деня със посипана сол
вечер искаш жени, бира и rock n’ roll.

Хей, хей, представи си това
пред бира да махнеш небрежно с ръка.
Да теглиш каруцата на някой си вол.
Това е лъжа щом не е rock n’ roll.

Представи си да можеш нещо някой не дал
да направиш ти, а той да вземе медал.
На дясната ти връзка обеси го поета,
душата му съдена без бира да крета!

Аз съм почти като теб,
искам всичко да ми бъде наред.
Да хае и да лае друг за скъпия стол,
аз пък искам мадами, бира и rock n’ roll.

Някой дребен и беден

Опитах се да бъда човек,
препъвах се по пътя нелек.
Навсякъде ме гледаха със очи,
в които нямаше от мойте сълзи.

Но спрях навреме и огледах се сам,
къде, по дяволите, тръгнах не знам.
Да бъда друг – някой дребен и беден,
наместо да размахам хубав и среден.

Какво избираш в твоя живот,
да бъдеш роб и да носиш хомот, или
да спреш и да викнеш със всички сега :
„Красивите хора вярват във любовта!”

Е, няма смисъл не вярваш ли ти
и ако гледаш със слепи очи
ще си доволен на букви от вестник,
след тебе някой друг ще замести.

Аз избирам да се считам нормален
и да откажа въздухът ми зададен.
Вместо някой друг – дребен и беден,
аз ще размахам своя хубав и среден.

Любов без много думи ( fast food)

Едно дете се спря и ме попита
какво ме кара да залитам.
И аз замислих се веднага
какво за гърлото ме стяга?

Зад ъгъла се скрила пак,
за да ми подложи крак
да падна и да полетя
без да мога да се спра.

Любов, без много думи,
без плащане на суми,
без никаква изгода,
каквато е на мода.
Любов без много думи –
с жената от съня ми.

Не спирам да се настанявам
във ума й, но умът си давам.
Не от болка заболява,
а търсенето продължава.

Зад ъгъла се скрила пак,
за да ми подложи крак
да падна и да полетя
без да мога да се спра.

Любов, без много думи,
без плащане на суми,
без никаква изгода,
каквато е на мода.
Любов без много думи –
след ден е зад гърба ми.

Корен без дърво

Спри се, върни се при мене
няма да ти кажа даже колко ме е страх
да бъда себе си на време
да посегна и да взема
точното момиче във точния час.

Имало веднъж преди време
всъщност хич не ми дреме какво е имало.
Защото знам какво желая
и искам да узная
дали ще тръгнеш със мен или си корен без дърво.

(Не заспивай ) Бъди дива,
но без болка няма връщане назад.
Лягаш си във облак, а събуждаш ме в коприва,
първо Рай e, после малъкАд.

Даже спомени да триеш
И в гърдите да се биеш няма да си ти
Защото спомням си, че беше
момиче и шептеше,
а после се научи да прикриваш очи.

Нямало никога преди време,
а защо да ми дреме за каквото било?
И да знам какво желая пак ще стане все тая,
и ще бъда без воля като корен без дърво.

Да, точно ти, ти си малък Ад,
но колко те желая. И черното е цвят.