Някой дребен и беден

Опитах се да бъда човек,
препъвах се по пътя нелек.
Навсякъде ме гледаха със очи,
в които нямаше от мойте сълзи.

Но спрях навреме и огледах се сам,
къде, по дяволите, тръгнах не знам.
Да бъда друг – някой дребен и беден,
наместо да размахам хубав и среден.

Какво избираш в твоя живот,
да бъдеш роб и да носиш хомот, или
да спреш и да викнеш със всички сега :
„Красивите хора вярват във любовта!”

Е, няма смисъл не вярваш ли ти
и ако гледаш със слепи очи
ще си доволен на букви от вестник,
след тебе някой друг ще замести.

Аз избирам да се считам нормален
и да откажа въздухът ми зададен.
Вместо някой друг – дребен и беден,
аз ще размахам своя хубав и среден.