петък, 29 юли 2011 г.

Времету


Имаме ли време да се наeбеме?

Имаме ли време
с теб да се поспреме?
Да пийнеме по бира -
веднага намирам.

Малката девица
как ми лепнала плесница
ето знак
как
пак
счупих спица
и внезапно,
и внезапно
се пребих.

Колко мъка, колко драми,
колко нощи без пижами,
колко лакове надрани,
а накрая, а накрая -
тялото в трамвая,
а душата - в Рая.

Имаме ли време да се наебеме?

Имаме ли време
да се разбереме?
Кой кого обича,
кой след кой ще тича?

Малката девица,
като опитна мръсница,
и заплака, и замаха
натежала от уплаха
да не би,
да не би
да си вървя.

Имаме ли време...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

МОЛЯ, СМИЛЕТЕ СЕ НАД МЕН!