Малко ни остана,
виждам къща във края
До мен ли ще застанеш,
или отново блуждаеш?
Имам нужда от дъжд,
да изгрее слънце през пръстите ти.
Извървяхме заедно пътя,
но нещо не е като преди.
Ще спреш ли или ще заминеш?
Къщата е в края на пътя.
Пусни ръката ми и тръгни
накъдето ти видят очите,
но не и пак към звездите.
Дългият път, с дълбоката вяра
шепи, пълни с косите ти.
Къщата е в края,
където пътят ни се раздели.
Искам те в мен,
искам да не те познавам,
за да не помня името ти,
когато назад те оставям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
МОЛЯ, СМИЛЕТЕ СЕ НАД МЕН!