Без право на връщане

Синьо небе
над мен във окопа.
Шум на море
и дъх на животни.
Стоя вече смирен,
без ярост във мен.
Рохка земята - от плуг е обръщана.
Стискам я в шепа -
преди да си ида -
без право на връщане.

Жена в бяло
mоже би Неда?
С тръпнещо тяло,
нежна и бледа.
Стоя вече смирен,
без ярост във мен.
Писък на птица – прелитат криле.
Желая да бягам,
но тук оставам.
Над мен едно небе..

Спомен, видение -
жени и деца,
живеят в мъчение
на жалка война.
Стоя вече смирен,
без ярост във мен.
Поглед на запад – огньове намръщени.
Стискам очи -
преди да си ида -
без право на връщане.