Шибан живот, шибани хора
дърпат нанякъде чужда умора
Малко остава гръб да обърна,
на всички, които искат да ме превърнат.
Лоно, стадо, на паша, запой.
Овъртян застой във буца лой -
а аз се боря във кацата пълна
да не се задавя със стригана вълна.
Да кажеме и вие сте същите –
Какво? Бузата ли обръщате?
Стигаа
Няма ли да спира
Стигаа
Страхлив да се навира
Стигаа
Малкият човечец
за болката, за любовта, за пътят обречен?
Коричка хляб, във нея хлебарки -
ядеш позволено с другари, другарки.
А колко ти остава гърбът ти да видят?
Знам, че на някого това ще се свиди..
Лоно, стадо, на паша, запой.
Овъртян застой във буца лой -
а ние се борим във кацата пълна
да не се задавим със стригана вълна.
Да кажеме и вие сте същите –
Какво? Бузата ли обръщате?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
МОЛЯ, СМИЛЕТЕ СЕ НАД МЕН!