Залезът изстина, натежа и нощта,
хората се пръснаха по техни неща.
Двигател на мотор разцепи тишината
и мъничката фигура изчезна в тъмнината.
Жена на мотора – това си е кът.
Дали се вълнува? Нали е на път.
Бяга от нещо, не свежда глава.
Къде била си досега?
Имаш ли сърце то няма да се спре
пред юмрука на съдбата не пълзи на колене.
Мъж или жена, дори едно дете
заслужава свободата да посочи свойто : „Не!“
Стотина прашни километра и моторът се спря.
Шоколадови очи, маслинена коса.
В бара нахлу и събра ни очите
да видиш рокерите как запретват яките.
В края на нощта самотна все така.
Поръчах ни по бира и посрещнахме деня
Еднакви души еднакво бягаме,
а после роди ми дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
МОЛЯ, СМИЛЕТЕ СЕ НАД МЕН!